За книгата: година / Русия влезе в 1995 г. до колене в кръв. Вдигнахме чаши шампанско и си пожелахме щастие, а в Грозни по това време хората умираха. Нашите момчета, израснали между другото в новата „демократична“ Русия, умираха, получавайки олово вместо подаръци на своята деветнадесета и двадесета Нова година. Момчетата вече пета лежат край изгорели танкове и бойни машини на пехотата ден, а всички ги снимат на снимки и клипове и тиражират по екраните по целия свят, а на нашите има шеги, танци, песни и наздравици. Виждайки лицето на един най-посредствен командир, изпратил стотици и стотици хора на смърт. Чуйте блеенето на ораторите за несъвършенствата на Конституцията, замислените разсъждения на политиците по темата: „Разбира се, че е трагедия. Но..." Отвратително е да хванеш благочестивия поглед на Патриарха на Москва и цяла Русия от екрана, предавайки за възстановяването на храма…